Job 10

f Пс. 39:14

Бог – Творец и Промислител

1 ^a Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. 2 Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? 3 Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? 4 Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? 5 Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, 6 че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, 7 ^b макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? 8 ^c Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? 9 ^d Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш? 10 Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене, 11 с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи, 12 живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух? 13 Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл: 14 Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш. 15 Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми 16 – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. 17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

18 ^e Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; 19 бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. 20 ^f Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, 21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, 22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“